Previous Lesson -- Next Lesson
08 - Шестата заповед: Не убивай
ИЗХОД 20:13
„Не убивай.”
08.1 - Невероятно, но истина
Първият човек, който е бил роден от майка си и обичан от баща си е бил убиеца на своя брат. Библията излага на показ това коварно престъпление и дълбоко вкоренената поквара на човешкото сърце. Всички хора носят в себе си наследствените качества на убиец. От Адам до сега, човекът живее отделен от Бог, като пълен егоист, воден от своите собствени желания и надежди. На подсъзнателно ниво, той мисли, че той е във фокусната точка и той е стандарта за другите. Ако има друг, който е по-силен, по-мъдър, по-богоугоден или по-красив, човекът започва да завижда и да изпитва омраза. Всеки човек иска да бъде полубог и да бъде боготворен и почитан от другите, но гордостта и себеправедносста са разрушителни качества.
Исус нарича дявола „старовременен убиец”, защото той заблуди човека и попречи на общението му с Бог. От тогава смъртта контролира човека „заплатата за греха е смърт”. Но Бог е промислил начин за нас да се върнем при Него поради добродетелта на Неговата любов и правда. Всеки, който се възползва от възможността да бъде спасен, обновен в своя ум и да приеме Бог за цел в своя живот може да получи вечен живот днес. Това дава цел и смисъл на живота.
Човек има много мотиви и причини да убива. Исус разкрива, че убийството е първата зла мисъл, която е излязла от човешкото сърце (Матей 15:19). Но в своята святост Бог се противопостави на злите човешки намерения и му забрани да ги извърши като заповяда: „Не убивай.” Ето защо всички видове убийство, дори самоубийството, са срещу божията воля са открито непокорство пред Бога. Освен това, ако някой се отнася с другите зле, без да го е грижа дали те са гладни и без да предупреждава за идващи опасности, той също попада в категорията на убиец. Ако някой нарани човек, отрови храната му или насърчава някой друг да го убие, той ще застане с убийците на скамейката на вечното осъждение. Дори ако някой нарани някого и по този начин скъси живота му, според Библията той също е убиец(Римляни 13:1-18). Бог ни държи отговорни за нашия ближен, за да не можем като Кайн да се измъкнем с думите „Аз ли съм пазачът на брат ми?”
08.2 - Наказание и отмъщение
Смъртната присъда в Стария завет е била издавана в знак на правосъдие за всеки убиец, независимо дали е убил по свое желание или е бил нает за това (Изход 21:12,14,18). Повечето хора тогава са живеели в племена, което е било вид гаранция за безопасност. Страхът от въвличането в кръвна родово-семейна вражда е средство за предпазване на човека. Законът „око за око; зъб за зъб” определя вида наказание спрямо вредата, която е била нанесена. Но наказанието се умножава ако убитият е началник(главатаря) на племето. Ламех искал 77 души да бъдат убити, за това че убиват него (Битие 4:23-24). Някои племена в наши дни все още пректукуват това, ако някой убие техния лидер(вожд).
В семитските култури убийството е непростимо престъпление и не може да бъде изкупено по никакъв друг начин, освен чрез проливането на човешка кръв. Прошката би била несправедлива. Хората се възползват от чувството за вина у другите. Омразата към врага се предава от поколение на поколение дори и цели нации да са включени в това. Такъв типаж на мислене е чужд за християните от изтока и запада. Ние имаме различно мислене откакто Христос проля кръвта си за да отнеме вината на всеки убиец.
Убиецът си остава клет и окаян, защото е обременен със своята вина. Духовете на тези, които е убил ще го преследват в сънищата му и в мислите му. Една вечер, по време на Втората световна война, снайперист видял черепите на тези, които бил застрелял, как идват, взирайки се в него с празните си очи. Ако убиец се върне в своео мюсюлманско градче, дори и след поколение време, той трябва да очаква да бъде убит от най-големия син на онзи, когото е убил. Убийството не се изкупва. Но не е достатъчно само да се заплашват хората, за да спрат да убиват. Всички зли помисли трябва да бъдат изкоренени от човешките сърца и да бъдат заменени с нови мисли. Исус знаеше намеренията на човешките сърца и с това той косвено осъди всички на смърт, казвайки: „Един Бог има, който е добър.”(Матей19:17; Марк 10:18; Лука 18:19). В същото време Той отне вината ни като убийци и положи Своя сладък дух в нашите сърца, който може да обнови умовете ни и да премахне злите помисли за убийство. Исус ни дава ново сърце и почтен дух и ни прави вярващи, които могат да се покоряват на заповедите и заръките му и да обичат враговете си.
08.3 - Християнската гледна точка за убийството и помирението
В проповедта на планината, Исус ни учи, че убийството на тялото не е единственото престъпление, но и клеветата също се смята за духовно убийство. Тя има дългосрочен ефект като отровата. Всеки вид клевета или злословие, лъжи, преднамерени заплахи, горчиви кавги, умишление проклятия, предаване на доверието и подигравките са духовно смъртоносни. Първо те отравят сърцето на този, който ги изрича и след това ума на този, когото обвиняват. Исус каза: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, се излага на съд; и който рече на брат си „Рака”, се излага на синедриона;а който му рече „Бунтовни безумецо”, се излага на огнения пъкъл.”(Матей 5:22). Чрез това свое твърдение Исус ни обявява за виновни и ни осъжда като злонемерени хора, с желение за убийство, коио заслужават ад.
Ние трябва да се покаем и признаем, че всички имаме мисли за убийство в сърцата си. Гняв, завист, упорство в омразни спорове, отмъстителен дух, жестокост и бруталност са емоции и дела, които връхлитат на само възрастните, но и децата. Нищо чудно, че Йоан казв: „Който мрази брата си е убиец.”(1 Йоан 3:15). Трябва да изпитаме себе си и да проверим дали изпитваме омраза към някого и да помолим Бог да премахне тази омраза напълно. Иначе тези лоши мисли могат да пуснат корени в сърцата ни и да ни покварят. Исус очаква всеки, който се моли с Господнята молитва да прости на всеки истински така, както Бог е простил всички наши грехове. Бог очаква ние да прощаваме. Нашата готовност да простим ще ни помогне да победим и нашето решение да прстим ще надделее анд желанието ни да унищожим враговете си. Ти може да се съгласиш да простиш на врага си, но все още не можеш да забравиш постъпката му. Внимавай! В този случай ние молим Бог да прости греховете не, а не да ги забрави. Или можем да кажем : „Аз съм готов да простя на моя приятел и да забравя за постъпката му срещу мен, но никога повече не искам да го виждам!” искаш ли да дойдеш при Бог, но никога да не го срещнеш или видиш? Искаш ли той да се отнася към теб, както ти с враговете си?
Исус ни остави само един начин, чрез който да постигнем мир : „Обичайте враговете си. Благославяйте тези, които ви проклинат. Правете добро на онези, които ви мразят, за да бъдете синове на вашия Небесен баща”(Матей 5:44-45). Не можем да преодолеем омразата си, освен чрез силата на божествената любов, която е в сърцата на сърцесъкрушените вярващи. Ето защо, Исус ясно ни предупреждава : „Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.”(Матей 6:15).
Защо могат християните да прощават съгрешенията на своите врагове,когато всеки грешник заслужава да бъде наказан? Няма ли тази неправда да извика към небето? Вярно е! Бог не може да остави греха ненаказан, както е писано: „Без кръвопролитие няма изкупление за греховете.” Поради тази причина Исус взе нашите грехове и понесе наказанието за тях вместо нас. Божието слово казва: „Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме”(Исая 53:5). Исус, синът а Бог, взе нашите лични грехове и грховете на всички подиграватели и убийци. По тази причина ние имаме привилегията да прощаваме греховете на всеки без изключение. Вече нямаме правото ли задължението да търсим справедливост с отплата. В своето страдание и смърт (вместо нас), Исус изпълни всички изисквания на божественото правосъдие. Той е нашият мир. Всеки, който все още се бори за своите права и търси правосъдие за себе си, се самоосъжда. Единствено любовта изпълнява закона. Да стоиш настрана от любовта означава да влезеш отново под осъждение. Исус създава нов ум и нова воля в своите последователи и им помага да простят както Бог прощава.
08.4 - Религията на меча
Всеки, който вижда благодатта на прошката, която Исус има за нас, ще бъде шокиран от исляма, който диктува, че хората трябва да търсят кръвна отплата. Святата война с преднамерено убиване е божествен ред в исляма. Исляма позволява убийството с религиозна цел и го прави задължение за един мюсюлманин. Мохамед е написал в Корана: „Хванете ги и ги убийте, където и да ги намерите” и „не избирайте нито приятел, нито помощник сред тях” (Сури ал-Ниса 4:89,91 или ал-Баяра 2:191).
Духът на Христос не говори чрез тези думи, но това е духът на „убиецът от началото”.
Мохамед убива враговете си един след друг и се включва в 27 нападения. Всъщност, той е наредил изкопаването на масов гроб за евреите в Медина, които обвинил в държавна измяна по времето на битката при Кандая.
От битката при Бадр насам, всички мюсюлмани, които убиват враговете си в свята война са оправдани от думите на Мохамед: „Вие не ги убихте, но Аллах ги уби. Вие не стреляхте, но Аллах го направи”(Сура ал-Анфал 8:17). Въздържаните мюсюлмани не одобряват интерпретацията на този стих, но религиозните терорости ги използват за да оправдаят себе си пред съда. Откровението на Мохамед дава оправдание за всяко убийство по време на святат война. Освен това, всеки, който умре по време на свята война, борейки се срещу друговерци, отива право в рая, където неописуеми, чувствени удоволствия го очакват. От друга старана, на мюсюлманина не е позволено да убие друг мюсюлманин преднамерено, защото такова убийство е непростим грях според ислямския закон. Но идолопоклонниците и не-мюсюлманите нямат никаква защита от това. Убийството на неверниците се счита за добро дело, което носи небесни награди за убиеца.
В ислямския закон концепцията за правосъдие е много чужда за нас. Високата цена на проляната кръв, ал дия, може да замести отмъщението. Но дори и в нещастни случаи като пътни инциденти или катастрофи, законът „око за око; зъб за зъб” се прилага, законно или незаконно, в старните, които използват ислямския закон. В редки случаи компромисът е възможен, защото ислямското правосъдие изисква своето собствено изкупление, коеот изисква истината и справедливостта да се практикуват безмилостно. Мюсюлманите нямат заместник или Божий агнец, който да има дава вечни изкупление. Те не познават Божията благодат, която е над изискванията на истината и така те трябва да изпълняват закона без благодат.
08.5 - Проповедта на планината се противопоставя на джихад
Животът в Стария завет е бил основан на правосъдието. Мойсеевият закон е покривал всеки аспект от живота, не само гражданските закони, а също и религиозните системи. По този начин религиозната власт на държавата е била необходима, за да подсили плащането на наказанието за прегрешенията срещу закона. Религиозната война е неизбежен резултат различията в разбирането на закона и управлението Стария завет и исляма. Но откакто Исус е проповядвал, че всеки трябва да обича враговете си и да го приложи в действие, всички религиозни войни са загубили своята бежествена легитимност. Кръстоносните походи са били грях и стъпка назад в свързването на религията с политическата власт. Исус не изпрати учениците си в света да проповядват евангелието въоръжени с мечове. Точно обратното, той каза на Петър: „Върни меча си на мястото му;защото всички, които се залавят за меч, от меч ще загинат.”(Матей 26:52). Исус доброволно отиде на кръста и умря, въпреки, че беше праведен, и отказа да унищожи враговете си с легион от ангели. Христовият дух е в пълно противоречие с духа на Мохамед. Исус, проповядвайки на планината, каза: „Чули сте, че било казано: „Око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек;но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”(Матей 5:38,39). По този начин Исус надделя над стария начин, който дава правото за самозащита. Физическата слабост на Христос при разпятието му и Неговата духовна сила на любов, вяра и надежда са били единствения начин да победи Дявола и да изпълни всички изисквания на божествения закон.
Християнинът е изправен пред критичен въпрос: „Какво да правя ако съм набран за военна служба и се изисква от мен да използвам съвременни оръжия или по-късно да се бия във война?” Какво означава това за вярващ гражданин в голяма нация или за член на християнско малцинство в нехристиянска страна? В различните епохи на историята, различни хора са имали различни отговори на този труден въпрос. Някои братя били готови да бъдат хвърлени в затвора, поради мирните си намерения и да умрат като мъченици за Христос. Други искали да се покорят на властта поставена над тях от Бога. Те считали закона срещу убийството за личен въпрос, който се отнася само до собствения им живот. Те твърдели, че не мразят никого, но били готови да защитят страната си. Усърдно са се опитвали да обичат враговете си и в същото време да бъдат верни към управниците си. Те считали идващото божие царство за вечно духовно царство, но признавали тогавашните царства в света за належаща необходимост. Всеки, който има затруднения относно този въпрос, ще търси усърдно божията насока. Но този вярващ щв трябва да стои на стража срещу осъждението към тези, които са взели противоположното решение. Отговорността за страната и дома е толкова важна зповед, колкото и тази да обичаме враговете си.
08.6 - Съвременните убийци
Проповедта на планината, която съдържа описание на царството в Новия завет, може да се приложи на практика само в личен план. Изглежда, че още не е дошло времето да я прилагаме в политиката. Когато някой прави насилствени демонстрации за да въдвори мир, това показва, че този човек не е разбрал правилно проповедта на планината, също както тези, които поради фалшиви хуманитарни мотиви, защитават разпространеният по цял свят аборт. Това е най-чудовищното престъпление извършвано някога в историята. Милиони живи ембриони са убити още в утробата. Много майки и бащи понасят жилото болка на убийство в съвестта си. Живеем в поколение на убийци и несъзнаващи сме част от него.
Хиляди хора страдат от пътни инциденти, не поради случайност или съвременните технологии, а поради пиянство, превишаване на скоростта или умора. Ако искаме да спазим шестата заповед трябва да гледаме на катастрофите като на непредумишлено убийство и упорито да се опитваме да променим начина на шофиране; нужно е смирение и себеконтрол, и да търсим Божията закрила и търпение.
Живеем във време на замърсена околна среда, когато въздухът, водата и хранителните продукти са отровени. Може би тези напасти биха могли да бъдат намалени ако се грижим за заобикалящата ни околна среда и издигнем очи към Бог, с молбата да ни помогне да живеем правилно. По този начин запазваме нашия свят и не го самоунищожаваме.
Преяждането е скрита форма на самоубийство, на която хиляди хора в нашите изискани общества се отдават, убивайки себе си постепенно. Други се отдават на сексуални злоупотреби и разрушават тялото, душата и духът си. Тези, които завиждат и са себецентрични, страдат от депресия и самота, което скъсява живота. Също, твърде многото работа, безпокойството и самообвинението са разрушителни. Нередовният сън и немарливият живот са грехове срещу собственото ни тяло, защото ние принадлежим на Бог, а не на себе си.
Исус ни учи на себеотричане, а не на себереализация, когато каза: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го намери”(Матей 16:25). Павел набляга: „Божието царство не е ядене и пиене, а праведност и мир, и радост в Святия дух”(Римляни 14:17). Редовният духовен живот води до редовен физически живот и е съпътстван от мир в сърцето и ума.
Шестата заповед забранява всички видове убийство и насърчава да продължаваме да вършим дела от любов. Опитва се да разбуди симпатия в нас към онези, които живеят в окаяност. Не трябва да подминаваме човек в нужда и да се правим, че не сме го видели, но да му помогнем с колкото и каквото можем. Исус, въплатената Божия любов, ни показа как да прилагаме тази заповед на практика. Неговият дух ще ни води ако го помолим за мъдрост. Само Исус е тоза, който може да обърне убийците в деца на Неговата любов и избави изгубените като им даде духовно изцеление. Това ще стане когато ги насочим към Лекаря на лекарите, Исус, който ги обновява и освещава отвътре и трансформира способната и искаща да убие душа в такава, която е пълна с любов и иска да служи на останалите.