Previous Lesson -- Next Lesson
06 - Четвъртата заповед: Помни съботния ден, за да го освещаваш
ИЗХОД 20:8-11
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е прекрачил прага ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”
06.1 - Ден на почивка, за да хвалим Създателя
За евреите съботата е един от знаците за завета с Бога. Определен за поклонение, този ден разграничава хората в Стария Завет от другите народи. И до сега хората на стария завет освещава последния ден от седмицата като не работят, както обикнове през останалите дни от седмицата. Те не палят огън, нито предприемат дълго пътуване. Вместо това, те носят новите си дрехи, който са за празнични дни. Съботата е предвидена за радост, в поклонение към Бог, четейки определените пасажи от Тората и обсъждайки ги в атмосфера на хваление.
На Господния ден, вярващите би трябвало да прекарат повече време с Бог, отколкото през останалите дни. Трябва да се фокусират на Него с мислите и сърцата си, защото Той е Създателят, Спасителят и Утешителят. Трябва да си изградим навик да четем Библията, да слушаме добри проповеди и да участваме в молитва с песни на хваление, които ще ни поддържат и успокоят посред нашата тревога, в нашето пътуване през пустинята в останалата част на седмицата. Въпреки това нито човек, нито неговата почивка е в центъра на този ден, но самият Господ. По този начин Съботата става Господния ден. Той специално е отделил този ден, осветил го е и благословил. Господният ден е скъпоценен подарък от Бог за Неговото творение.
Освещаването на съботата означава, че ние хвалим Създателя, който е сътворил небесата и земята, звездите, сухата земя и дърветата чрез Своето мощно слово. Той е създал рибите, птиците и всички малки и големи животни. Неговото творение е короновано от създаването на човека по Божия образ. В това сътворение всяко създание е чудо, направено със сила и мъдрост по уникален начин. Учените са разгадали много малът брой от загадките, свързани с човешкото тяло, неговите възможности и величието на духа. Колко чудесни са Божиите дела! И ако Неговото творение е толкова красиво, колко по-красив е самият Създател! Човешкият език не може в пълнота да изкаже Неговото великолепие, слава и всемогъщество. Той заслужава хвала и поклонение от всички Свои създания.
Когато Бог постигна своите цели в лицета на творението, Той си почина. Той не беше уморен от работата, защото Всемогъщият не се уморява, нито отслабва, нито заспива, но по-скоро Той беше доволен от това, което направи, от работата си, от безбройните си велики чудеса и ги видя като добри. Редно е да хвалим Бог всеки ден и собена на Господния ден, поради Неговите неизмерими чудеса в Неговото творение.
06.2 - Необходимостта от почивка в събота
По време на съботата ние имаме привилегията да участваме в небесната почивка на Бог, която Той е направил за нас. Той ни дава възможност за дълбока тишина и поклонение. Тази вътрешна и външа тишина пред Господа е ключът към благополучието. Никой не може да наруши тази заповед без да бъде наказан. Народи като бившият Съветски съюз или големи компании на запад са изгубили мира си, опитвайки се да избегнат Господния ден. Онези, които игнорират този ден и бързат да влязат в автомобилите си, не разбират славата на Господ в Неговото творение. Те са изгубили способността да размишляват и впоследствие цялата им работа страда през седмицата. Всеки, дори и животните, има нижда от почивка; творението не може възвърне силата си, ако преди това не е утихнало пред Бог. Не трябва да пренебрегваме Божията заповед да освещаваме съботата. Виждаме, че в нея не се говори за 35-40 часа работа седмично, а за шест дни на усилен труд. Но седмият ден е изцяло за Господа. Библията ни учи, че живот, прекаран в бездействие, е началото на всички поквари, и, че всекидневната работа е полезна за човека.
Исус ни насърчава да спираме от време на време и да размишляваме за полския крем и други цветя, и да видим как растат те. Забелязали ли сте колко време им отнема да разцъфнат, да порастнат листа, докато принесат плод? Спрете и отворете очите си. Опознайте силите и законите на природата, и зад всичко това ще видите мъдрия Създател и Неговата бащинска доброта. Исус ни предлага да сравним блясъка на разцъфналите цветя с разкошните одежди на богатите хора, за да осъзнаем, че дори и царете и принцовете не са облечени толкова красиво, колкото тези многобройни цветя, който скоро увяхват и умират. Човекът е най-красивото Божие създание, и лицето му отразява малка часто от Господнята слава. Ако само бихме могли да променим начина, по който живеем и са спрем да бързаме, и да отделим време за размисъл! Когато направим това, ще бъдем подбудени от величествената красота на творението да благодарим на Бог и да го хвалим. За съжаление има неприятни телевизионни програми, които показват порнография и насилие, когато Бог иска да отвори очите ни през пролетта, лятото, есента и зимата, за да видим чудесата, които Той е създал и запазил напълно.
Когато Господ ни заръчва да пазим съботата, Той иска този ден да е отделен за човека, да се научи за живее пред Бога. Да осветиш Господния ден не е само да си почиваш, да слушаш или четеш Божоето слово, но и да се обърнеш към Него с цяло сърце, така че Той да те промени и изпълни с Неговата доброта. Той е свят и иска и ние да сме святи също. Така че нека да напредваме в светлината на Неговата любов и да отразяваме Неговата слава, защото няма обновление без притихване и мълчание.
06.3 - Погрешно разбиране на съботата
Съботният ден предпазваше хората в Стария Завет от упадък и ги отделяше от многото почитани богове от народите край тях. Спазването на Господния ден също ги приготви за идването на Христос, Спасителя на света. Самият съботен ден не беше способен да промени, предпази или обнови вярващите, които го спазваха. Всички хора са слаби, зли и недостойни пред Бога. Никой закон не може да промени човечеството , нито съботата може да освободи човек от греха. Но може да го предпази от изпадането в неверие. В новия завет не празнуваме Господния ден, за да получим благодатта на Бог, но да му благодарим, защото Той ни е създал. Той се въплати и дойде при нас в Христос и го е грижа за нас повече от един баща към своите деца. Порадит тази причина ние го обичаме и го почитаме. Спазването на закона няма да ни спаси от греховете ни, но благодатта на Бог е тайната на спасението и възсатновяването. Който иска да бъде оправдан от закона ще бъде осъден от него. Но ако се протегнеш и хванеш ръката на Исус, която е протегната към теб, той ще те води и пази от всяко осъждение.
На седмия ден Бог си почина и видя това, което беша направил. Видя, че всичко беше много красиво. Но Божията свята почивка прекъсна, когато човекът се покори и изпадна в грях. Бог спря да си почива и работи оттогава ден и нощ, за да спаси Неговото изгубено творение. Той казва: „Но ти Ме обремени с греховете си”(Исая 43:24). Исус казва: „Отец Ми работи досега, и Аз работя”(Йоан 5:17). Бог е дълбоко загрижен за нас и нашите грозни грехове, но благодарим на Бог, че има освобождение за всички грешници чрез жертвата на Христос. Който вярва в Божия агнец няма да бъде под осъждението на закона, но ще бъде напълно оправдан от кръвта на Исус. Исус умря и беше погребан точно преди съботата. Той си почина в деня на Божията почивка в гроба на богат човек и възкръсна от мъртвите в първия ден от седмицата и по този начин Бог изпълни дори изискванията за съботния ден. Чрез Неговото възкресение той постави нов ден, който символизира новото творение, което процъфтява чрез Божията благодат и силата на Святия Дух, а не чрез осъждението на закона.
06.4 - Имат ли християните право да спазват неделя вместо събота?
Много често евреите и адвентистите на седмия ден обвиняват християните, че нарушават четвъртата заповед и предполагат, че Божият гняв ще падне върху последователите на Христос, защото те почитат неделята вместо съботата като ден за почивка. Исус каза, че Той е господарят на съботата. Човешкият син изпълни всички изисквания на съботата от наше име. Той изпълни и доведе докрай тази заповед. Исус не прокара нов закон, за да освети определен ден, месец или година. Той спаси своите последователи и ги освети. Човек не само трябва да се покланя на Господ в събота или на определени празници, а всеки ден. По тази причина Исус освещава хора, а не дни. „И каквото и да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите чрез Него на Бога Отца.”(Колосяни 3:17). Всяко дело, което извършваме под ръководството на Святия Дух е акт на поклонение към Бога. Един ден не е по-малко ценен от друг. Исус ни оправда чрез святата си кръв и ни обнови със Святия Дух. Той създаде осветени хора, а не осветени дни. Целта на неговото идване беше да извърши това, което съботата на можа да направи: да създаде нови хора, да промени злите грешници в Свои осветени последователи, и да обърне егоистите в служители.
Исус кореннно е променил всеки аспект от нашия духовен живот. Ето защо християните са избрали неделя, денят, в който Исус е бил възкресен, за да празнува нов завет със Своето ново творение. Но Исус искаше Неговите последователи да си почивт, също и да размишляват върху привилегята да са част от Неговото ново творение. Той не ни е заповядал да пазим неделния ден, нито ни е забранил да пазим съботния ден. Той не иска ние да сме ограничени от определени дни и празници, той дойде за да спасява грешниците. Възкресението на Исус бележи началото на една нова ера, където ние вече не сме под осъдителния закон, но под спасителната благодат на нашия Господ. Това не означава, че християните не се съобразяват със закона. Духът на Христос, който обитава вътре в нас, е самият закон на любов и в същото време ни дава силата да го изпълняваме. Съботата остава символ на слабия стар завет, а неделята е знак на Христовата победа, която бележи новия завет.
Някои вярващи в ислямските страни не могат да си почиват нито неделя, нито съботаи затова се събират петък, знаейки, че Господ е с тях, както е обещал: „Защото, където двама или трима са цъбрани в Мое име, там съм и Аз, посред тях.”(Матей 18:20). Исус нямаше за цел да определи определени дни за поклонение, но да освещава вярващите винаги и навсякъде.
06.5 - Празнуване и освещаване на неделята
Как могат християните да осветят деня за техния Господ? Любовта ги подтиква да се събират в неделя да се покланят и да четат Библията, да прославят и хвалят Бог в общението на светиите. Нашите деца, гости и съработници, дори и животните в обора, трябва да се присъединят в деня за почивка и божествената радост на възкресението, което се помни всяка неделя и е въплатено в живота ни. Основата на християнската радост е по-дълбока от тази на евреите. Исус каза: „Това вви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.”(Йоан 15:11;17:13). Павел също пише: „Радвайте се всякога в Господа;пак ще кажа: „Радвайте се!””(Филипяни 4:4). „А плодът на Духа е любов, радост, мир...”(Галатяни 5:22). Подобни стихове ни разкриват типичния дух за неделята. Но те също описват духът на нашата работа през седмицата; те ни показвак какво е да живееш в християнско семейство.
Трябва ли да работим в неделя? Като всички други хора, християните са нормални хора. Те имат тела и също се уморяват и затова те имат нужда да разпуснат и да си починат. Те са обикновени творения, но в същото време са Божии деца в духа. Те живеят в плът на земята и в духа са седнати в небесни места с Христос. Те не отричат деня за почивка в лицето на Господа. Неделята не е създадена за да наваксаме със съня, но да прославяме Бог Отец и да го хвалим. Този ден принадлежи на Господ и не е неодходимо да вършим ненужни неща, но не трябва да избягваме делата на любов и отговорности, които спасяват други от опасности. Нашата праведност не е основана изпълнението на закона, а на изкупителната жертва на Христос, който е внедрил идеята за жертвата в нашите сърца. Ходенето на богослужение и други духовни събития е привилегия запазена за христояните. Но не е достатъчно да се приема духовна храна само в неделя, а всеки ден, защото в противен случай вярата, любовта и надеждата отслабват. Неделята ни дава възможност да пеем заедно, да се молим и да споделяме идеи с църквата, за да сме едно цяло. Всички вярващи заедно са духовното тяло на Христос. Само един вярващ не е основната идея на новото творение, а по скоро общението на светиите, което може да се види особено изявено в неделните дни.
Благословени са онези, които посещават болните, недъгавите и бедните в неделя. Тези вярващи няда да наблюдават уредите за измерване на бензин в колата си, чудейки се дали ще имат за още 100 километра.
Божият дух ни води да излезем от църковната сграда и да търсим мъртвите в греха. Ние сме призовани да ги водим в покаяние към Христос, за да станат от тяхното отчаяние и коравосърдечие. Нямаме никакво извинение да не свидетелстваме на невярващите за Христос. Призовани сме да вършим и благотворителни дела за определени хора в нужда или бедни общности на Господния ден. Неделята предоставя достатъчно време, за да благодарим на Господа, да се покаем за греховете си и да ходатайстваме за нуждите на други хора. И ако Господ ни дава деца, да прекараме достатъчно време с тях и да пеем възхваляващи, радостни християнски песни с тях. Нека се помолим Исус да ни покаже как да изпълним първите три молитвени нижди в Господнята молитва в неделя. Ако спазваме неделята ще бъдем благословени. Исус е приготвил много благословения за всеки, който иска да бъде изпълнен с духа на възкръсналия Христос в неделя.
06.6 - Оскверняване на неделята
Трагично е, че повече грехове се извършват през почивните дни отколкот през седмицата. В неделя, автомобилите замърсяват природата извън града. Телевизионните програми отделят по-малко време за Божието слово, докато наблягат повече на филми на ужасите, порнография или окултни предавания. В неделя някои хора работят вкъщи, в градината или в обора, когато биха могли да правят това в други дни. В старозаветни времена ако някой е бил хванат да работи в деня за почивка, той бил осъждан на смърт. Ако можехме да видим всички грехове извършени през уикенда, очевидните и тайните, само в един град, това би съкрушило сърцата ни или би ни накарало да се ядосаме. Само любовта на Бог притежава дълготърпението, което е нужно за грешниците.
Забравили ли сте какво Господ казва за човек, който осквернява този ден? Ако прочетем Изход 31:14-17, ще осъзнаем колко важно е за нас да утихнем пред Господа(вижте също и Числа15:32-36, за да разберете ниждата за пазим Господния ден). Може би трябва да променим начина си на живот и например, да помолим учениците да не си пишат домашното в неделя. Господ казва, че ще опожари град или село, което не внимава да пази съботата като ден за почивка и поклонение (Еремия 17:22). Не трябва да сме безразлични към това предупреждение. Кой може да каже, че световните войни и природните бедствия не са резултат от подобно занемаряване? Библията казва: „ Не се лъжете: Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.” Никой не може да нарушава Божиите заповеди и просто да се измъкне безнаказано.
Ако Исус не беше умрял на кръста за нашите грехове, вместо нас, то ние също бихме били без никаква надежда. Но Неговата смърт не е извинение да оскверняваме Господния ден. Исус и Неговите ученици винаги освещаваха съботата. Той живееше за да прослави своя Баща/Отец. След Неговото възкресение,на първия ден от седмицата, Исус се появи на неговите ученици, за да празнуват новия завет, който Исус направи с тях.
06.7 - Ново разбиране на закона
Мислейки за погрешния начин да пазим съботата, можем да видим колко лесно е да изтълкуваме погрешно този Божии закон. Исус беше осъден на смърт, защото изцеляваше болните в събота и заявяваше, че е Синът на Бог. Той беше преследван от религиозните водачи в Неговото време, които в своя фанатизъм, относно закона на Мойсей, бяха изгубили способността да обичат Бог и хората. Те бяха праведни само външно и лицемерно не отдаваха значение на призива за покаяние. В техната слепота, те закоравиха сърцата си. Не бяха готови да променят начина си на мислене. Те отхвърлиха Бог Отец, Сина и Святия Дух и не полагаха грижи за болните в събота. Тяхното ревностно спазване на закона в съботе са превърна в лицемерие. Нищо чудно, че Исус им каза: „Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си;но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразни Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”(Матей 15:8,9).
В неговата битка да ни научи на равилния начин да освещаваме Господния ден, Исус не каза много за работенето на този ден, а за правилното отношение на сърцата пред Бог. Павел продължи да учи на разбирането на закона чрез Святия Дух. Въпреки това, той беше шрокълнат и убит с камъни, защото поучаваше, че вярващите, които не са евреи, са освободени от силата на стария завет. Той ни учи, че сме свободни от обвинението на закона, защото вече сме умрели към закона чрез смъртта на Исус Христос на кръста. Ето защо, законът повече няма власт над нас. Но Святия Дух е поставил новият ред на Божията любов вътре в нас. Този нов духовен закон в нашите сърца ни освещава и ни подбужда да хвалим триединния Бог с всичките си мисли, думи и дела. Така, че вече не сме под тежестта на закона, но в нас работи покаянието и вярата в силата на Святия Дух. Не трябва да забравяме, че Христос освещава хора, а не дни. По този начин осъзнаваме огромната разлика мезжду Стария и Новия завет, чрез нашето разбиране на четвъртата заповед.
06.8 - Петък за мюсюлманите
Мюсюлманите показват, че не разбират значението на четвъртата заповед, защото посочват петък като ден за основните религиозни сбирки. Мохамед е отива дори по-далеч когато евреите и християните отхвърлят неговото пророчество и неговата покана да станат мюсюлмани. Той не се съгласява нито за събота с евреите, нито за неделя с християните. В опита си да създаде ново вярване, той отхвърля заповедта на Стария и Новия завет и вместо това определя петък за денят за събиране не мюсюлманите. Няма доказателство за този ден от писанието, нито има някаква връзка с плана за изкупление. Всъщност, е форма на съпротивление срещу Бог и Неговия Месия. Петък няма никаква библейска предистория.
Мюсюлманите се връщат към своята работа веднага след петъчната молитва. Проповедите в джамиите в петък са често политически. Не е тайна, че понякога те са следвани от демонстрации с изблици на омраза и разруха. Освещаването на определен вярващ или на определен ден е все още непознато за мюсюлманските поклонници. Аллах е считан за толкова валик, че съдържанието на неговата святост е непознато за мюсюлманите, с изключение на името му. това показва защо ислямът стои далеч от ноивото на стария завет, отнасяйки се до тази заповед. Те нямат и ни най-малка представа за спасението и новото творение в новия завет.
Но ние благодарим на този, който беше възкресен от мъртвите, защото Той извърши Своите чудеса в събота и през останалите дни. Той възкръсна в първия ден от седмицата и придаде напълно нов смисъл на този ден, за да може всяка неделя да е като изгрев за всяка нова седмица, блестейки със съживителните думи на нашия Господ: „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг;както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друх. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.”(Йоан 13:34-35).