Previous Lesson -- Next Lesson
3. Покланяйки се на този, който седи на трона (Откровение 4:8-11)
Двадесет и четири старци унижи пред престола на Бога
ОТКРОВЕНИЕ 4:9-10
9 Когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на него, който седи на трона, към Онзи, Който живее до вечни векове, 10 двадесет и четиримата старейшини падат пред Онзи, Който седи на престола, и да му се поклонят, който живее вечно и винаги, и хвърлят короните си пред престола,
Четирите трон пазители бяха молитвени лидери за другите същества в небето. Джон интерпретира преклонението им казва, че те дай слава, чест и благодарност към Бога.
Слава на Господа се състои от пълнотата на всичките му характеристики, имена и харизма. За тези, които са далеч славата на Всемогъщия Бог е покрита от Негово Светейшество. Въпреки това остава сияйна съдържание, на неописуема възвишеност и величие, красота и великолепие. Слава е разкрит святост. Докато херувимите хвалят святостта на Бога, те увеличават неговата слава.
Всички чест, се дължи единствено на Бога, тъй като той е създал и поддържа всичко. Нито един от същества живее вечно и никой от тях не разполага с правомощието да създаде нещо от нищото. Нито едно от създанията има достатъчно търпение, мъдрост и сила, така че за да понесе греховете и бунт на човечеството и въпреки това да бъде само в неговите решения. Божията любов е безгранична и би трябвало да бъде похвалена непрекъснато.
Нашият Бог заслужава нашата благодарност, тъй като той никога не се променя. Той е бил и е верен и постоянно добро. Псалм 103 е насока за непрестанно благодарност. Нашата благодарност с думи и дела е знак на нашата любов. Всеки, който благодари на Бога, ще живеят в утеши начин и в дълбока радост. Но кой не да благодарим на Бога, ще вегетират с вътрешна леност и няма да намерят целта на живота и смъртта.
Джон подчертава два пъти по отношение на възхвала на четирите пазители на трона, че той, който седи на трона живот во веки веков. Нашият Господ е жив! Той не е мъртва материя, нито е само действия. Напротив, той има живот в себе си. Той е източникът на всеки живот. Неговият живот непрекъснато създава нов живот. Той е нашият живот.
Неговата жизнена сила е неизменна. Неговият живот не е ограничено по време и е без край. Ако времето е описано по отношение на последователни еони и времевите интервали, той живее от еон към еон. Той е съществувал още преди време започна. Бог е вечния. Той е първият и последният. Никой не е вечен, освен Бог.
По всеки път, когато Йоан видя четирите живи същества хвалят свят, живот и вечен Бог, двадесет и четири старци се включиха от дъното на сърцето си. Те видимо своето поклонение с техните жестове. Те не останат седнали по време на тази молитва, но коленичи. Те поклони и се поклониха на онзи, който живее от вечността до вечността. Те подчертаха своята преданост чрез леене надолу лаврите си златен победа, преди онзи, който седи на трона и призна тях, че всички си успех, вярност, вяра, любов, надежда, мъченичество и преданост не е да възникнат от себе си, но са с благодат от най- високо. Те се изпразни от собствената си чест и не разчита на някой от техните привилегии като своя заслуга. Те не е отправил искане на славата им, способности и плодове и да ги предаде на тройното Светия.
В тази пълна преданост и себеотрицание се проявява висок стандарт на освещаването на двадесет и четири старци. Те обичаха Бог с цялото си сърце.
Исус каза: "Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг?" (Йоан 5:44). Тук е един от ключовете към разбирането на Светата Троица. Исус е бил кротък и смирен по сърце (Матей 11:29). Той винаги е прославен баща си като Светия Дух винаги прославя Сина (Йоан 16:14). Нито едно от лицата на самата Света Троица почести, но почести винаги на другия човек. Следователно, Отец би могъл да осигури цялата власт на небето и на земята и на Сина. По същия начин Сина даде енергия за изграждането на църквата на Светия Дух. Нашият Бог е смирен Бог! Поклонението на двадесет и четири старци пред неговия престол е отглас и огледален образ на смирението на Бог. Исус подчерта, че трябва да се учим от него, тъй като той е кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите ни (Матей.11:29). Смирение и поклонение вървят заедно.
Исляма, също се основава на поклонение. Ислямът означава преданост, сюр-мазилка и представяне. Но мотивът за поклонение на мюсюлманите не е първата любов към Аллах, но страх от Бога, своя ангажимент да спазваме закона и опита си, за да получите сметка на добри дела в небето. Аллах остава за неопределено време много от мюсюлманите. Неговото величие е отвъд всяко разбиране и той се нарича "горд" (Сура ал 59:23). Мюсюлманите се покланят в отношението на роби, но не като свободни синове. Те не знаят Аллах и нямат достъп до трона си (сура Ал Джин 72:8). Аллах води когото пожелае и подвежда когото той желае (сурите Ал Анам, 6:39; Ал Ra'd 13:27; Ибрахим 14:4; Ал 16:93, 35:8; Ал 74,31). Той не е баща Бог, а деспот когото се покланя, защото на страх, а не защото на благодарност. Ислямът е доминирана от духа, който е различен от духа пред престола на Бога и, което е духа на тревожност и отчаяние в безсъзнание без резултат на мира в светия и благословен почивка.
МОЛИТВА: Ти, който седне на престола, са достойни за цялата слава и благодарност, като почетните старейшините в небето падна и полагат короните си пред Тебе. Ние не сме достойни да увеличавате, защото сме грешници, но кръвта на Исус Христос пречистена нас и Светия Дух ни освети. Ето защо, ние даваме похвала към Вас и се ангажираме да Ви в знак на благодарност за Твоята любов и Твоето вечно спасение.
ВЪПРОС:
- Какво означава падането на двадесет и четири старци пред Бога означава