Previous Lesson -- Next Lesson
б) Спасението на вярващите езичници подбужда ли ревност в сърцата на децата на Яков(Римляни 11: 11-15)
РИМЛЯНИ 11:11-15
11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. 12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба - богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълновъзстановяване! 13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение, 14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
Павел обичаше народа си, точно както обичаше кръвните си братя и сестри. Не смяташе, че Бог ще ги накаже само въз основа на тяхното непокорство и отхвърляне на Исус, но той разпозна, че отхвърлянето на избрания народ на стария завет създава, в същото време, нова селекция измежду нечистите народи. Падането на евреите, предлага на невярващите езичници уникалната възможност да се възползват от спасението, което бе предварително подготвено, придобивайки го чрез вяра в Христос.
Разпространението на спасението между езичниците подбужда ревност в синовете на Яков. Павел видя положителен фактор посред тази пламенна ревност в сърцата на евреите; те можеха да разпознаят нечистия си живот в присъствието на Христос, да се помирят с Бога, да бъдат изпълнени с радостта на Светия Дух и да обичат своите врагове. Тогава благочестивите деца на Авраам можеха да разберат, че бедните и отхвърлените са наследили нещо, не поради тяхната култура, но директно от Бог. Павел се надяваше, че тези непокорни, самодоволни евреи ще проявят ревност към неверниците, които са родени отново и ще разпознаят, че благословенията на Авраам, Исаак и Яков обитават в тях. Той се надяваше, че неговите хора ще променят мнението си и ще решат да споделят всобственото си наследство. В този смисъл, Христос каза на учениците Си: "Вие сте светлината на света ... Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец в небесата" (Матей 5: 14-16).
Павел завършва своето проповядване към юдеите, казвайки: Ако съкрушаването на евреите става извор на благословение за презрените и ако тяхното намаляване до свят остатък води до спасението на множества от езичници, колко повече тяхното завръщане ще умножи благословенията по целия свят! Ако всичките юдеи вярваха в Христос, силата на тяхната вяра и дълбочината на чувствата им биха създали огромна енергия в света, която ще направи извори на живата вода да потекат в пустинята на нашия свят, правейки живи райски кътчета в разгара на вълните на греховете.
Със стратегическия си изглед, Павел смущава християните, за да се обичат и да простят на синовете на Яков, и да преборят своите злобни, горди сърца със смирение и кротост (Матей 11: 28-30).
След това Павел се обърна към вярващите езичници в църквата в Рим, за да ги пресее и събуди. Той бе изправен пред евреите с духовна истина, казвайки им: Исус не ме изпрати като проповедник между юдеите, но той ме назначи като апостол на езичниците, сред стотици богове, които са пълни с нечисти духове. Аз с радост изпълнявам това задължение, изучавайки техните езици, мислейки за техните традиции и внасяйки стандарта на Исус посред идолопоклонството и разврата им.
В служението си Павел намери възможност да проповядва на евреите по индиректен начин. Той искаше да удиви децата на Авраам със святото поведението на християните и техния принос в Азия и Европа. Той направи това, за да се създаде духовно усърдие в тях, за да се отвърнат от грешния си път, да си извлекат поука от вярата на езичниците и да следват Христос, който е възкръснал от мъртвите. Павел се надяваше, че отхвърлените избранниците на стария завет, връщайки се за пореден път, ще получат облеклото на завета, защото Божиите обещания към тях все още са в сила.
Ако отхвърлянето на техния Цар Исус стана причина за помирението между Бога и света, колко повече завръщането на духовно мъртвите би донесло пълнотата за живот в Бога?! Апостолът преживя победата на Божията сила над духовната си смърт и вината, която носеше в себе си и Господ го спаси, въпреки че той е беше полудял в своя фанатизъм. Той се надяваше за същото за хората от неговия народ и затова той реши да ги направи партньори във вечния живот, за да се разпространяват живота на Христовата благодат в целия свят.
МОЛИТВА: O небесен Отче, благодарим ти, покланяме ти се, защото ти направи закоравяването на евреите благословение за всички народи. Помогни ни да не живеем егоистично, но да служим чрез Святия Дух, чрез словото, чрез дела и чрез молитва и да доведем много от неверниците и от синовете на Авраам към живата вяра в Исус Христос.
ВЪПРОСИ:
- Какво означава закоравяването на евреите за нечистите езичници?
- Как могат християните да насочат неверниците към правата вяра?