Previous Lesson -- Next Lesson
4. Закона подтиква грешника към грях (Римляни 7:7-13)
РИМЛЯНИ 7:7-8
7 Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай." 8 Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
Павел чува в духа си възражението на враговете му: "Ако си ни избавил от святото, най-голямото откровение, считаш ли закона за несъвършен, слаб, или грешен?" Апостолът обобщава всичките си аргументи и пита: Законът грях ли е? И той веднага отговори: "Не допускайте това, защото е невъзможно Божиите заповеди да бъдат зли, тъй като те ни показват пътя към живота.
С други думи Павел казва: "Аз отричам, че законът е грях Моето учение не води до това; нито пък твърдя, че е зло; силно отхвърлям това обвинение. Но, въпреки това, аз все още твърдя, че законът е подбудил грехове. Без закона живях с безразличие към греха, като дете, което несъзнателно яде забранени плодове от градината на съседа си. Грехът изглежда красив и приятен в началото, и това е най-подлото състоянието на нашите грехове: ние считаме подлото и злото като нормално и добро, а доброто ни изглежда странно и вредно.
РИМЛЯНИ 7:9-11
9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: 10 намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт. 11 Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
Когато ние издадем заповед, ние предизвикваме неподчинение в сърцето на човека; и желанието за прегрешение се увеличава. Павел се отнася към себе си от стих 7 използвайки думата "аз", защото той сам се убецдава, че човек, без познанието на закона, смята, че той е в много добро състояние, сигурно и уверен, все едно е безгрешен и злото не съществува в тялото му. Но когато Божията заповед влезе в живота му, той осъзнава греховете си и чува в ума си заръката да се отрече от греха и да умре за него, тъй като закона означава Божия атака срещу човешкото его, тъй като то е нищо друго, освен желание и любопитство. Всяка среща с думите и Божиите заповеди означава умиране за себе си.
За пореден път на Апостола ни обяснява, че няма друго решение за нашата греховност, освен да умрем за себе си. Това духовно умиране разкрива странната истина, че законът ни показва пътя към живот, но ни води към смъртта. Освен това, ни води към себеотрицание и на Божията присъда срещу нас на смърт и разрушение.
Павел обяснява, че грехът изглежда сладък като захар в началото, но това го подтикна към неподчинение срещу Божията святост и природните закони. Облечен в скъпи дрехи той го отвежда директно в ада. Това е лъжата на Сатана, и лицемерието на онзи, който беше още от началото човекоубиец. Със сладки думи и измамни съоръжения той ни кани на смърт.
РИМЛЯНИ 7:12-13
12 Така че законът е свят и заповедта - свята, праведна и добра. 13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добронещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
Павел, експерт по закона и бивш фарисей, стоеше уплашено пред истината, че святото Божие откровение в стария завет не е направило добро за човека, но то закорави сърцето му и го развълнува да върши зло. Това е така, тъй като забрана създава желание и това, което е добро и чисто води до смърт. Павел извика: "Не. Това разбиране е погрешно. Доброто разкрива злото и предизвиква грешника да търси изцеление и да се стреми да бъде спасен. Така че, Бог често позволява на хората да се потопят в грях; да действат според своите желания, така че да могат да видят себе си и да се замислят за последствията от собствените си престъпления.
МОЛИТВА: Господи, в твоята святост и съвършенство моят грях и нечистота стават явни. Прости ми повърхностността в благочестието ми и освободи ме от всяко лицемерие. Искам напълно да приема жертвата на кръста и да умра за егото ти.. О, Господи, аз ти се покорявам, за да можеш да ме изцелиш, спасиш и държиш далеч от егото ми, за да живея с теб.
ВЪПРОС:
- Как може закона, който е добър за нас, да бъде причина за злото и смъртта?
Господи, смили се над мен – грешникът!
(Лука 18:13)