Previous Lesson -- Next Lesson
2. Ние сме оправдани чрез вяра в Христос (Римляни 3:27-31)
Римляни 3:27-28
27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. 28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
Оправданието на света и помирението ни с Бог са завършени на кръста. Човек е оправдан единствено чрез вяра. В пасажа от 21 до 31 стих, думата „вяра” се среща девет пъти, с което апостолът свидетелства, че можеш да си спасен само чрез живата вяра.
Този принцип определя пълна промяна във вярванията на всички религии и философии, защото Бог е простил греховете на всички хора без да ги наказва. По този начин възгледите на света за усърдие, награда, добри дела и наблюдение на закона са поклатени, тъй като Бог даром ни освобождава от проклятието на Закона и ни доставя своята благодат. Ти би останал грешен въпреки постенето си, благотворителност и благочестие, ако не приемеш кръвта и преведността на Христос предано и с благодарност. Ти нямаш никаква роля в това свято оправдание. То идва към теб като подарък от Бог. Той напълно те е оправдал, не поради твоите усилия и праведност, но защото кръвта на Исус те е очистила, дори и на подсъзнателно ниво. Каква чудна благодат!
Приемствеността ти и благодарността ти към тази благодат, и единството ти с този, който я дава, означават вяра. Разпънатият е дар за нас, престъпниците. В него, Създателят идва и те очиства, давайки себе си на теб,един оправдан грешник. Така, че дръж се здраво за Христос, предано и с молитва, за да бъде мощната му праведност укрепена в теб. Посвети себе си на него, приемайки любовта му.
Вярата оправдава грешника. Тя промена мисълта на човека и слага край на всяка себеправедност, хвалба и себеизкупление, защото в Христос знаем, че сме безумни, злобни, покварени и окаяни. Няма спасение освен чрез ръката на милостивия Бог. ти не си назидан от наследството си или от повърхностно образование или ограничена народност, защото не се спасяваш поради наследството си, дипломите си или талантите си, но чрез твоята вяра в Христос. Така, че предай себе си н, а Божия син и влез в неговия нов завет, защото живота ти без него, остава мъртъв в грехове, но в него ти си осветен и праведен завинаги. Няма друг начин да се угоди на Бог, освен чрез приеането на кръвта на Христос и постоянството в нея. Бог е поставил своята праведност над теб, така че вярвай в него, защото само вярата те прави негов партньор във всички права и сили на христовите благословения.
РИМЛЯНИ 3:29-31
29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е. 30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра. 31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
Павел написа това подробно послание към църквата в Рим. Когато описа оправданието силно и ясно, той чу възражения в духа си.
Гърците казаха: „Ако смъртта на Христос демонстрира неговата праведност в опрощението на греховете извършени от хората на закона, тогава кръста принадлежи на тях, а ние сме изключени.”
Павел им отговори: „Но Бог е простил греховете на всички хора. Няма един бог за евреите и друг бог за другите, защото Бог е един и той, чрез смъртта на Исус на кръста, оправда и обрязаните и необрязаните чрез вяра.”
Тогава някои евреи казаха: „Това е невъзможно! Защото тогава другите народи са оправдани без обрязването на закона, което е хула срещу Бог. Павле, ти обръщаш откровението от Бог наопаки.”
Павел отговори на фанатиците: „Далеч от мене да изменям откровението на закона. Ние потвърждаваме закона чрез добрите вести за кръста и изясняваме, че закона е въведението на Божията жертва. Кръстът погасява всички изисквания на закона към нас.”
От борбата на Павел разбираме, че не всички вярващи разпознават праведността на Бога и нейното величие, защото се страхуват от добрите новини, че всички хора са оправдани чрез вяра. Малцина са тези, който достигат до християнската свобода, която не е основана на закона, расизма или човешка намеса, но е основана изцяло на нашата вяра. Вярата ни изразява посвещението ни на Исус и упованието ни в него, който ни е обикнал от вечността.
МОЛИТВА: Отче, благодарим ти, защото си ни освободил от себеправедност и си ни оправдал чрез силата на Христос. Грешни сме когато гледаме на себе си, но когато погледнем на твоя разпънат син, намираме праведността си, която ни е дадена от теб. Освободи ни от фалшивото поклонение, за да не търсим човешки дела, за да оправдаем себе си, но да сме удовлетворени от работата на твоя син в нас. Благодарим ти за пълното ни оправдание, в знак , на което посвещаваме себе си на теб завинаги.
ВЪПРОС:
- Защо сме оправдани единствено чрез вяра, а не чрез добрите си дела?
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
(Римляни 3:28)