Previous Lesson -- Next Lesson
б) Закон, или съвестта осъжда човек (Римляни 2:12-16)
РИМЛЯНИ 2:12-16
12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени. 13 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани. 14 (Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават.)16 Това ще стане в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие.
Църквата в Рим е била съставена от две групи: християни от еврейски произход и вярващи от гръцкия и римски свят. Първите има знания за обещанията и закона, и пазели своите традиции според Стария завет; докато християните от езически произход(нееврейски) не са познавали Божествения ред за живота , но са вървели в силата на духа на Христос.
Павел потвърждавана християните от еврейски произход, че Бог ще ги съди според стария закон, който е образ на неговата святост. Слушането на Божието слово не спасява и духовните мисли и дълги молитви не са достатъчно, защото Бог изисква покорството на сърцето и на живота. Той иска словото му да е въплътено в нас и живота ни да бъде напълно променен от словото му. евреинът ще бъде осъден за всяко престъпление, което извърши срещу закона, защото всички престъпления са вражда спрямо Бога.
Когато Павел пише тези истини, той чува в духа си аргументът, който еврейските християни имат: „Нямаме закон и не познаваме десетте заповеди; тогава как ще постъпи Бог с нас в дена на съда? Ние сме свободни от съда”.
Тогава той прямо им отговаря, че Божията праведност във всички случаи не се променя, дори и да осъжда онези, които са игнорирали закона, които нито са чули десетте заповеди и обещания, нито са познали Божията любов и святост; защото Създателят е поставил във всеки човек чувствителна, внимателна, контролираща, предупреждаваща, цензурираща и коряща съвест. Този предупредител понякога е тих, все едно задушен от бездействие. Но винаги се често, за да покаже вината ти. И може да има вътрешна битка в теб. Този остатък от Божия образ в теб не може да бъде заглушен винаги. Твоята съвест те осъжда. И не можеш да намериш покой освен в Божията благодат. По тази причина много хора изглеждат тъжни и нервни, защото живеят във вражда със своята съвест и не изповядват вината си, въпреки че съвестта гледа делата им и ги порицава. Благодариш ли на Бог за своята съвест, моралния закон сътворен в теб? Обучавай съвестта си в евангелието и я запълни с мисли за Божията любов, за да може да те предупреждава с по-голяма точност и да те води според указанията на Бог, и да си одобрен и подготвен за всяко добро дело. Тогава няма да паднеш в последния съд, защото си живял в хармония гласа на Бог в сърцето ти.
Но ако не навлезеш дълбоко в божието слово и не се освободиш от оплакванията на съвестта си, но продължаваш в упорството си, и оправдаваш себе си чрез себе си, тогава съвестта ти ще се изправи срещу теб в последния ден. Тя ще оправдае Бог и осъди теб. Няма друго разрешени за твоята нервност, но да прибегнеш до евангелието, което ти показва, че твоят съдия е самият твои Създател. И така, ела при Христос незабавно, и ще намериш покой за душата си.
Знаеш ли, че последния съд на Бога ще бъде поставен в ръката на Исус Христос? Знаеш ли, че пълното име на този съдия не е само „Христос”, но също и „Исус”? разликата между тези имена е, че „Исус” е неговото лично име, докато „Христос” е описание на неговата длъжност. Исус е Помазаният, който е изпълнен с дарбите и характеристиките на Бог, който има върховна и пълна власт, и който е овластен да съди и да спасява.
По този начин апостолът казва, че Бог ще съди света със всички негови тайни, според евангелието, което Павел е написал за Исус. Необходимо е бъдем запознати с това, което е открито в евангелието на Павел, включено в посланието до Римляните, относно деня на Страшния съд.
МОЛИТВА: О святи Господи, ти ме познаваш повече отколкото аз познавам себе си. Всички мои дела са открити пред тебе. Изповядвам греха си и те моля да ми откриеш всички мои скрити грешки, за да ги представя в светлината на твоя Син преди настъпването на страшния ден. Прости ми ако не съм се покорил на гласа на моята съвест или ако съзнателно съм подминал твоя глас. Дай ми усърдие и сила да извърша заръките на твоята любов.
ВЪПРОС:
- Как ще се отнесе Бог към езичниците в съдния ден?